Елин Пелин

  • Животът на Елин Пелин в дати
  1. Родното селото английският Елин Пелин Е  Байлово .
  2. Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов, по-известен КАТО  Йото Варджията , бил също така будна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли.
  3. Кръщелното име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов. Роден е на  18 юли  1877 година, като най-д малкия от единадесетте деца в семейството. Той израства в среда, където образованието било на особена почит.
  4. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890-1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892-1894, където завършва днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.
  5. Учител е в Байлово (1895-1896). През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното училище.
  6. От есента на 1899 се установява в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми.
  7. През периода 1903-1904 г. издава сп. "Селска разговорка" В  Самоков.
  8. Започва Работа като  библиотекар  В Университетската  Библиотека (1903-1907), командирован е в  Париж  и  Нанси, Франция (1906-1907) Заедно С  Яворов.
  9.  През 1904 г. излиза първата му книга "Разкази", том първи. През 1905 г. Заедно С  Александър Божинов  посещава За 20 дни Италия -  Венеция  И  Флоренция . През същата година излиза "Пепел от цигарите ми", сборник от стихотворения в проза.
  10. През октомври 1944 г., СЛЕД  Деветосептемврийския преврат , комунистът Станислав Вихров  прави опит За убийството английският Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник " Българан Борис Руменов .
  11. СТАВА редовен член английският  БАН  ( 1940 ), А също председател английският  Съюза английският Българските писатели  (същата година). Умира на 3 декември 1949 година в София на 72-годишна възраст.
  12. Редактира и списва почти сам сп.  "Селска разговорка"  (1902-1903). Участва в редактирането на в.  "Българан"  (1904-1909), в.  "Развигор"  (1921-1927, 1937), редактира детските  . 1945-1947), в  "Пътека"  (1933-1936); член е на редколегията на в. "Септемврийче"  (от 1945 г.).
  • Творчество
  1.  През  1895  година обнародва първите си творби: в сп.  "Войнишка сбирка"  разказа  "Мило е отечеството" , в ученическото списание  "Извор"  разказа  "На майчин гроб" , стихотворенията  "Зима"  и "Привет" .
  2. Под стихотворението "Тихи тъги"  (ноември  1897 ), отпечатано в сп.  "Български преглед" , за пръв път се "  подписва с псевдонима Елин Пелин.
  3. Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, Много От които СА вдъхновени От неговите съселяни От  Байлово , близки и познати.
  4. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази:  "Напаст Божия" "Ветрената мелница" "На оня свят" "Гост" " Андрешко " "Пролетна измама " .
  5. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.
  6. С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител;  "Душата на учителя" "Кал" "Самичка" "В интерес на просветата" .
  7. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието - пороци, в които са затънали калугери и попове ( "Напаст Божия" , "Братя" "Изкушение" ).
  8. В повестта  " Гераците "  ( 1911 ) - едно от най-значителните произведения в българската литература - Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения.
  9.  Във втората си повест  "Земя"  ( 1922 ) Елин Пелин е обрисувал разрушителната стихия на частнособственическата страст, която опустошава човека, осакатява го нравствено.
  10. Зарежда ВРЕМЕ английският  Първата световна Война  Елин Пелин пише патриотични произведения, събрани в сборника  "Китка за юнака"  ( 1917 ).
  11. През  1928  Година издава  сборника  "Черни рози"  - стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. В книгата  "Аз, ти, той"  ( 1936 ) - злободневни  фейлетони , хумористични  очерци  И скици - изобличава общественополитическата и нравствената поквара на съвременността.
  12. "Под манастирската лоза"  (1936) - цикъл философски разкази и притчи - формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую.
  13. През  20-ТЕ  И  30-ТЕ  г.. Елин Пелин пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки.
  14. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части -  "Ян Бибиян"  ( 1933 ) и  "Ян Бибиян на Луната"  ( 1934 ), на книгите  "Златни люлки"  ( 1909 ),  "Кумчо-Вълчо и Кума- Лиса "  ( 1918 ),  "Гори Тилилейски"  ( 1919 ), "Сладкодумна баба"  (1919),  "Правдата и кривдата"  ( 1920 ),  "Песнички"  ( 1927 ), "Поточета бистри"  ( 1931 ),  "Приказки и басни "  ( 1949 ) и др.
  15. Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда.
  16. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.
  • Произведения

- "Разкази", т. I  (1904)

- "Пепел от цигарите ми"  (1905-1910)

- "От прозореца"  (1908)

- "Златни люлки"  (1909, стихове за деца)

- "Разкази", т. II  (1911)

- " Гераците "  (1911, повест)

- "Китка за юнака"  (1917, разкази)

- "Пижо и Пендо"  (.. 1917, 2 попр изд 1918)

- "Гори Тилилейски"  (1919, приказки за деца, наредени в стихове)

- "Петльо герез златоперест"  (.. 1919, рус нар приказки)

- "Сладкодумна баба"  (1919 г., нар приказки.)

- "Правдата и кривдата"  (1920, нар приказки.)

- "Избрани разкази"  (1922)

- "Сборник от разкази"  (1923)

- "Сватбата на Червенушко"  (1924, весела история в стихове за деца)

- "Цар Шишко"  (1925, приказки в стихове)

- "Песнички"  (1927)

- "Земя"  (1928, повест)

- "Черни рози"  (1928)

- "Поточета бистри"  (1931, стихове за деца)

- "Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе "  (1933)

- "Ян Бибиян на луната"  (1934)

- "Аз, ти, той. Мили родни картинки "  (1936)

- "Под манастирската лоза"  (1936)

- "Дядовата ръкавичка"  (1937)

- "Кумчо Вълчо и Кума Лиса"  (1939, сценирана приказка)

- "Три баби"  (1940)

- "Щурче-свирче. Весели стихчета за момичета и момчета "  (1940)

- "Страшен вълк"  (1944, приказки в стихове)

- "Антология"  (1945)

- "Избрани разкази"  (1946)

- "Мили родни картинки. Весели разкази "  (1946)

- "Избрани разкази"  (1949)

- "Приказки и басни"  (1949)