Елин Пелин
- Животът на Елин Пелин в дати
- Родното селото английският Елин Пелин Е Байлово .
- Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов, по-известен КАТО Йото Варджията , бил също така будна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли.
- Кръщелното име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов. Роден е на 18 юли 1877 година, като най-д малкия от единадесетте деца в семейството. Той израства в среда, където образованието било на особена почит.
- Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (1890-1891, първи гимназиален клас), Златица, Панагюрище и Сливен (1892-1894, където завършва днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.
- Учител е в Байлово (1895-1896). През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното училище.
- От есента на 1899 се установява в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми.
- През периода 1903-1904 г. издава сп. "Селска разговорка" В Самоков.
- Започва Работа като библиотекар В Университетската Библиотека (1903-1907), командирован е в Париж и Нанси, Франция (1906-1907) Заедно С Яворов.
- През 1904 г. излиза първата му книга "Разкази", том първи. През 1905 г. Заедно С Александър Божинов посещава За 20 дни Италия - Венеция И Флоренция . През същата година излиза "Пепел от цигарите ми", сборник от стихотворения в проза.
- През октомври 1944 г., СЛЕД Деветосептемврийския преврат , комунистът Станислав Вихров прави опит За убийството английският Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник " Българан " Борис Руменов .
- СТАВА редовен член английският БАН ( 1940 ), А също председател английският Съюза английският Българските писатели (същата година). Умира на 3 декември 1949 година в София на 72-годишна възраст.
- Редактира и списва почти сам сп. "Селска разговорка" (1902-1903). Участва в редактирането на в. "Българан" (1904-1909), в. "Развигор" (1921-1927, 1937), редактира детските . 1945-1947), в "Пътека" (1933-1936); член е на редколегията на в. "Септемврийче" (от 1945 г.).
- Творчество
- През 1895 година обнародва първите си творби: в сп. "Войнишка сбирка" разказа "Мило е отечеството" , в ученическото списание "Извор" разказа "На майчин гроб" , стихотворенията "Зима" и "Привет" .
- Под стихотворението "Тихи тъги" (ноември 1897 ), отпечатано в сп. "Български преглед" , за пръв път се " подписва с псевдонима Елин Пелин.
- Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, Много От които СА вдъхновени От неговите съселяни От Байлово , близки и познати.
- Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: "Напаст Божия" , "Ветрената мелница" , "На оня свят" , "Гост" , " Андрешко " , "Пролетна измама " .
- Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.
- С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител; "Душата на учителя" , "Кал" , "Самичка" , "В интерес на просветата" .
- Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието - пороци, в които са затънали калугери и попове ( "Напаст Божия" , "Братя" , "Изкушение" ).
- В повестта " Гераците " ( 1911 ) - едно от най-значителните произведения в българската литература - Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения.
- Във втората си повест "Земя" ( 1922 ) Елин Пелин е обрисувал разрушителната стихия на частнособственическата страст, която опустошава човека, осакатява го нравствено.
- Зарежда ВРЕМЕ английският Първата световна Война Елин Пелин пише патриотични произведения, събрани в сборника "Китка за юнака" ( 1917 ).
- През 1928 Година издава сборника "Черни рози" - стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. В книгата "Аз, ти, той" ( 1936 ) - злободневни фейлетони , хумористични очерци И скици - изобличава общественополитическата и нравствената поквара на съвременността.
- "Под манастирската лоза" (1936) - цикъл философски разкази и притчи - формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую.
- През 20-ТЕ И 30-ТЕ г.. Елин Пелин пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки.
- Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - "Ян Бибиян" ( 1933 ) и "Ян Бибиян на Луната" ( 1934 ), на книгите "Златни люлки" ( 1909 ), "Кумчо-Вълчо и Кума- Лиса " ( 1918 ), "Гори Тилилейски" ( 1919 ), "Сладкодумна баба" (1919), "Правдата и кривдата" ( 1920 ), "Песнички" ( 1927 ), "Поточета бистри" ( 1931 ), "Приказки и басни " ( 1949 ) и др.
- Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда.
- Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.
- Произведения
- "Разкази", т. I (1904)
- "Пепел от цигарите ми" (1905-1910)
- "От прозореца" (1908)
- "Златни люлки" (1909, стихове за деца)
- "Разкази", т. II (1911)
- " Гераците " (1911, повест)
- "Китка за юнака" (1917, разкази)
- "Пижо и Пендо" (.. 1917, 2 попр изд 1918)
- "Гори Тилилейски" (1919, приказки за деца, наредени в стихове)
- "Петльо герез златоперест" (.. 1919, рус нар приказки)
- "Сладкодумна баба" (1919 г., нар приказки.)
- "Правдата и кривдата" (1920, нар приказки.)
- "Избрани разкази" (1922)
- "Сборник от разкази" (1923)
- "Сватбата на Червенушко" (1924, весела история в стихове за деца)
- "Цар Шишко" (1925, приказки в стихове)
- "Песнички" (1927)
- "Земя" (1928, повест)
- "Черни рози" (1928)
- "Поточета бистри" (1931, стихове за деца)
- "Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе " (1933)
- "Ян Бибиян на луната" (1934)
- "Аз, ти, той. Мили родни картинки " (1936)
- "Под манастирската лоза" (1936)
- "Дядовата ръкавичка" (1937)
- "Кумчо Вълчо и Кума Лиса" (1939, сценирана приказка)
- "Три баби" (1940)
- "Щурче-свирче. Весели стихчета за момичета и момчета " (1940)
- "Страшен вълк" (1944, приказки в стихове)
- "Антология" (1945)
- "Избрани разкази" (1946)
- "Мили родни картинки. Весели разкази " (1946)
- "Избрани разкази" (1949)
- "Приказки и басни" (1949)