Алеко Константинов

  • Житейска биография
  1. Роден на 01.01.1963 в Свищов в семейството на търговеца Иваница Хаджиконстантинов
  2. Учи при частни учители Васкидович, Мустаков и Свищовското училище (1872-1874) и Априлската гимназия
  3. Повреме на Руско-Турската освободителна война е писар е канцеларията на свищовския губернатор
  4. завършва средно образование в град Николаев, Русия  и право в Новоросирийския унивирситет в Одеса
  5. Съдия, прокурор в Софийския окръжен съд и Софийския апелативен съд
  6. Алеко Константинов подготвя и защитава успешно хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет.
  7. Посещава Всемирното изложение в Париж (18 89), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).
  8.  Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.
  9. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България.
  10. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата ѝ, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му (1894).
  11. Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. На 23 май (11 май стар стил) 1897 година двамата са в Пещера, където Такев е роден и откъдето е избран за народен представител, и участват в тържествата за деня на свети Кирил и Методий.
  • Творческа история
  1. Първите отпечатани творби на Алеко Константинов са стихотворенията „Огледало“ (1880) и „Защо? “ (1881), изпратени от гр. Николаев и публикувани във вестниците „Целокупна България“ и „Свободна България“.
  2. Първата зряла творба на Константинов е „До Чикаго и назад“.В нея са предадени непосредствените впечатления на автора от пътуването му до Америка.Повод за написването на пътеписа "До Чикаго и назад" са приятелите на Алеко Константинов, които го подтикват да оформи своите впечатления на "леки", "хвърчащи бележки" т.е. едно увлекателно за онова време четиво, провокиращо към размисли.Пътеписът е създаден през 1893 година след пътуването на Алеко в Новия Свят.
  3. Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа в пътеписите „Невероятно наистина, но факт... “, „Какво? Швейцария ли? “, „В Българска Швейцария“ и др.
  4. Бай Ганьо 1895 година.
  5. Фейлетони

-„Разни хора, разни идеали“ 

- „Страст“

-„Честита Нова година“

6. Преводи

-Превежда произведения от А. С. Пушкин („Бахчисарайски фонтан“, „Полтава“,„Цигани“)

- М. Ю. Лермонтов („Демон“, „Беглец“)

- Н. А. Некрасов („Руските жени“, „Кой е строил железния мост? “)

- Молиер („Тартюф“), Фр. Копе („Отче наш“), В. Сарду („Партиите в Монако“) и др.

7. Псевдоними

  • Щастливеца
  • Башибозук
  • Беньо Наков
  • Евстати Хаджибалкански
  • Един от клуба на Моралното влияние
  • Великият